Сватбена фотожурналистика и традиционна сватбена фотография

Съществуват два основни подхода при отразяването на една сватба: фотожурналистически и традиционен. В контекста на историята, традиционния похват до известна степен се е обусловил от трудностите, свързани със заснемането на филм (аналогова фотография) - ограничен брой кадри (24/36 бр.), невъзможност резултата да се види веднага и съответно да се коригира при нужда, невъзможност за промяна на светлочувстителността за всеки различен кадър, висока цена на материалите и т.н. Масова практика в България преди навлизането в дигиталната ера, само преди 6-7 години беше младоженците да получават 3 филма (108 кадъра) от сватбата си. Сватбеният фотограф нямаше право на грешка, защото не можеше да изтрие кадъра по средата на лентата и след това да запише нов на негово място. Затова и рядко се оставяха на случайността фактори, които могат да "развалят" снимката, не се търсеше вълшебния и искрен момент в кадъра, по начина, по който може да се търси днес. Вместо това се чуваше "Застанете така.", "Обърнете се към мен.", "Не мърдайте.", "Вдигнете чаши за наздравица." и т.н.

По същество - традиционният похват в сватбената фотография означава, че фотографът активно контролира и въздейства върху случващото се пред неговия обектив. Днес, когато трудностите на аналоговата фотография могат без проблеми да бъдат избегнати благодарение на навлизането на дигиталните фототехника, традиционния подход се прилага понякога оправдано, а понякога не, но в никакъв случай не е излишен, а напротив - има голямо приложение в съвременната сватбена фотография.

Груповите портрети са може би най-същинския пример за традиционния похват - фотографът подрежда участниците в композицията, подбира фона и светлината максимално добре според ситуацията и снима... Тези снимки нямат никаква художествена стойност и същевременно именно те са най-често поставяните в рамки и закачани по стените. За участниците в кадъра, той се превръща в едно от най-ценните им притежания - в техния спомен за отминалите мигове заедно с техните близки.

Фотосесията с младоженците (арт-фотосесия, портретна фотосесия, художествена фотосесия) също е на практика олицетворение на традиционния похват в сватбената фотография. Младоженците позират, като фотографът контролира ситуацията, поставяйки ги на определено място и напътствайки ги как да застанат и какво да правят. За разлика от предния пример обаче, тук фотографията може да има значителна художествена стойност.

Резултатът от фотосесията не е насочен към отразяването на това, което се случва през сватбения ден. В най-добрия случай кадрите могат само да имитират по един по-красив начин това, което реално става. Целта на фотосесията е поставянето на персонажите й в различен свят, където всичко е съсредоточено около чувствата и емоциите, а останало е излишно и не съществува. Разбира се кадри, които отразяват любовта, красотата и душевната топлина на сватбения ден се постигат и без позиране и контрол. (Но съгласете се - рядко осъществимо е фотографът незабелязано да издебне младоженеца, който целува булката на светлината на залязващото слънце, като при това двамата по голяма случайност са перфектен унисон с фона зад тях.)

Фотожурналистическия похват в сватбената фотография предполага всякакво въздействие на фотографа върху случващото се по време на сватбата да бъде сведено до минимум. Целта на фотожурналистическите кадри е да отразят естественото развитие, неподправените емоции и динамиката на сватбения ден. Те трябва да разказват една история, така както никога не би могла да бъде описана с думи. С дигитализацията, фотожурналистическият похват стана значително по-достъпен, защото фотографите вече могат да си позволят да рискуват с различно и нетрадиционно осветяване, нестандартни гледни точки, както и ефектни композиции на кадъра. Светлочувствителността вече може да се промени с едно натискане на бутона, липсата на фокус или размазването могат да се регистрират и коригират с заснемането на нов кадър в рамките на секунди.

Съвременната сватбена фотография следва да бъде съчетание и от двата похвата, като трика, който трябва да владее добрия сватбен фотограф е, къде да постави границата. При всички положения, декларацията, че се прилага единия или другия похват, никога не може да бъде гаранция за хубави снимки.